Години наред търсим, подбираме и добавяме, здравословни води с доказана добавена стойност, нишови и качествени продукти. В процеса на разширяване на портфолиото от води на компанията ни, внимателно анализираме различни концепции, визии и състави – с добавки и без, цветни, минималистични, познати и по-нестандартни.
Поставихме си за цел да намерим продукт, най-общо казано да е здравословно бижу и да е достъпно за всеки бюджет. След като описах това, което смятам за най-добро за себе си, се получи интересно съчетание с доста параметри, здравословен и натурален състав, реална и натурална добавена стойност, автентичен вкус без аромат, класически и същевременно смел дизайн на опаковката. Прочитайки и нанасяйки корекции разбирах все повече, че това ще се окаже сериозно предизвикателство, което ме амбицираше и нямах търпение да започвам търсенето.
Търсенето на продукта продължи близо месец, беше подкрепено със срещи, презентации, имейли и договорки. И така в края на работната седмица в края на деня седях в офиса и твърдо бях решил, че има само два варианта - да се откажа от част от описанието си за да го изпълня или да взема най-доброто което бях открил, без да покрива това което исках. Бях се уморил и до голяма степен обезкуражил, че ще открия нещо което да отговори на критериите ми и да ме заинтригува истински. Казах си приключвам за днес и отивам в плажния клуб при мой приятел да разпусна. Затворих лаптопа и останах на стола.
Епизодите в главата ми с различни води от търсенето, не спираха да се сменят, бяха цветни, шарени, с добавки, без добавки, прекалено сериозни, много шарени, от които нищо не се разбира, общо казано най-различни, но най-различни не в идеята си, а някак си не излизаха от рамката на общоприетото нормално или поне не много забележимо.
Тогава си казах, че вероятно няма да успея да намеря нещо, което да ме заинтригува и да е съвкупност от здравословно, натурално с добавена стойност, без аромат, стилно и забележително.
В този момент се появи феята на мечтите – седна до мен, усмихна се и след кратка пауза, изпълнена с тишина, стана сериозна и зададе въпрос, който промени всичко:
- Защо пръстът е обърнат към другите и сочи към тях с коментари какво има и какво няма?
Въпросът остана без отговор, осъзнах че не съм прав и реших, че е по-добре да замълча. Последва тишина, в която стана ясно, че липсата на отговор потвърждава факта, че не съм прав.
Погледът и пръстът се насочиха навътре, както е естествено да бъде – към собствените осъзнавания, отговорности, очаквания и критерии. Там започнаха истинските въпроси, които си зададох.
И тук ще си позволя да цитирам Карл Густав Юнг, когото много харесвам и уважавам. Той казва следното:
„Докато не направим несъзнаваното съзнавано, то ще управлява живота ни и ние ще го наричаме съдба."
В този момент взех решението...
С всеки следващ отговор визията се изчистваше, разширяваше и ми харесваше все повече и все повече, защото си представях крайния резултат. Абстрактната идея премина в план, който постепенно придоби форма, съдържание и посока. Усещането за съмнение отстъпи място на яснота, а мечтата – на предизвикателство с осъзнато намерение.
Увереността, че това е проект, който заслужава време, усилия и последователност се превърна в спокойно и категорично решение. С готовност да бъде вложен труд колкото е необходим и с ясното убеждение, че стойностните резултати не стават бързо, а изискват време и отдаденост до най-малкия детайл.
На следващия ден направих плана и навлязох в техническата част. Знаех, че за да успея е задължително да поставя думите „дисциплина", „труд" и „упоритост", пред думата „мотивация". Първите предизвикателствата, които се изправиха пред мен, бяха да намеря много чиста планинска вода. Архитект, който да я направи още по-здравословна, без да наруши автентичния ѝ вкус. И бижутериен дизайнер, който да осъществи идеята за етикета. И още купчина с малки детайли.
С работата по проекта предизвикателствата и казусите се множаха, а фрази като „не може" и „това няма как да се направи" бяха толкова чести и в толкова сфери, в които не можех да определя дали реално е истина или не. В тези моменти въпреки отказите, в мен се включваше още по-силно увереността в крайния резултат и не приемах по никакъв начин отказите, а точно обратно. Това ме амбицираше и ме караше да влагам още повече търпение и упоритост. Опитвах неуморно, като натрупвах знания и се адаптирах към различните сфери, което ми помагаше за решенията и придвижването на плана. В подобни моменти за да остана в центъра си, фокусът неизменно се връщаше към първоначалната визия – онзи ясен миг, в който идеята се роди. Именно той даваше устойчивост и увереност, независимо от сложността на ситуацията.
Десет месеца по-късно идеята придоби име и форма – Прайвит. Очакването на първата доставка обедини целия екип около резултат, в който всеки беше вложил частица от своя професионален път. Моментът, в който камионът спря за разтоварване в логистичната база, носеше усещане, което е трудно да опиша. Първата бутилка, взета директно от палето, първата глътка и последвалият поглед към етикета потвърдиха онова, към което всичко беше насочено.
PRIVATE е резултат от осъзнат избор, търпение и внимание към детайла.
Вода, създадена за хора, които търсят не просто хидратация, а истински здравословен избор, личен стил и естествено усещане за връзка с природата.
Всичко започна с въпрос. Днес отговорът има форма, съдържание и име.
Там, където мечтата срещна реалността, се роди съвършенството към което се стремим.
Следва продължение...
Радослав Кочев